След като първата част на тези размишления предизвика главосъбарящ фурор, то е време да се кача на сърфа на популизма, приликата с актуални събития е нарочна, и да предоставя втора част. Размишленията предостави вашият покорен слуга Георги Славов.

1. Каза–показа

Доброто поет се познава по това, което не казвува, а и по рядкото римуване на една част на речта със същата част на същата реч. Тази двойка има и добавената стойност, че е от типа „полковник-подполковник“, първото съдържа второто в себе си, а второто повтаря първото, пак в себе си.

2. Човече–далече–вече

Хубава рима в основата си, но вече толкова изтъркана, че може да мине за модерен чифт дънки. Всички знаем, май, че човекът е прекалено далече, за да се стигне с пръст и прекалено близо, за да не бъде докосван. Ах…

3. Очи–лъчи

Яворов за бедни е ненужен Яворов. Поетът го е направил достатъчно добре, а по-добре да бъдеш рапер, отколкото да бъдеш друг артист. Нали така?

4. Свободен–народен

И подобни. Е, Ботев го е казал достатъчно добре, за да се запомни. Няма нужда повече. Нещо интересно трябва, а това вече не е. Неовъзрожденската поезия е може би най-възскучното течение в момента. Непоправимо остаряло е. А и „Народен“ е хубаво място, но е само градинка.

5. Ние–вие

„Вие“ като местоимение, не глаголището. Да римуваш местоимения е признак за добре запомнени спрежения. Още трябва, още може. Грамадната дупка между нашите и вашите се превръща в дупчица без начало и само с край.

6. Момче–море–дете

Вярно, романтично е, не много всъщност. Вярно рими са, не са много рими всъщност. Вярно, има песни, не са много песни всъщност. Вярно, изтъркано е, всъщност.

7. Години–картини

Тази двойка е малко по-подземна, разбирайте баш на повърхността. На първата среща е приятна, после се намират доста несъвместимости в характера и резултатът е неприятна двойка – в случая просто е римна.

8. Бира–спира

Обичам да пия бира, но пиенето на бира не е определящият фактор на моето Аз, както не е причината да се събуждам следобед. Баровата поезия не върви дори в баровете, защото народът се е извисил надолу със завидно количество „Пиринско“ и надали разбира като му говориш как Алберт Камюс е велик френски физик от 19-ти век. Каквото и да се каже в един определен момент на нощта, ще бъде поезия, после обаче не е. После само те боли главата.

9. Нарани–сълзи–лъжи, сладко–кратко

Ами, как да го кажа, въпреки че в родната сцена поезията има завидна връзка с чалгата, все пак си мисля, че поезията трябва да е малко по-различна от популярната музика на времето си. Мъничко поне. Ако прочетете стихотворението си и то странно много прилича на поп песен, но му липсва само кавал и разголени мадами, то най-вероятно е време да се преорентирате от поет към националноизвестен изпълнител.

10. Боже–може

Ех, какво беше, в какво те превърнаха. Нищо, де, поне се пише още за Тебе. Може и по-добре да се пише обаче, но Ти сигурно повече от мене знаеш. Смятам, че величието Ти може да се хвали и възхвалява по-добре, защото, Боже, ти можеш. Ние също можем – рецептата е следната, ако пишете с дясната ръка, сменете ръката, ако не пишете с ръце, а с пръсти, пробвайте с чувство, а ако не става само с чувство, пробвайте с повече чувство, ако не става с мисъл, пробвайте със смисъл, ако не става със смисъл, давайте смело както си знаете, поне сте опитали. И не е било скучно, което е може би целта на всяко изкуство, освен на онова, чиято цел е друга.

Поздрави, Ваш Георги