Йотор Амер е съставител на антологията „89 градуса“ от Шенол Шакировски. Като ученик на Шакировски, нашият коректор вложи месеци труд, за да подбере най-доброто от архива. Разговаряме с Йотор Амер за просветителската дейност да освети поезията на учителя си, както и за поезията, живота и всичко останало. Запазили сме колоритния изказ на г-н Амер, за да усетите неговите възгледи.

Защо прие тежката задача да прочетеш над 1000 страници поезия и да съставиш „89 градуса“?

Ази считам учителя Шенол за първия жив поет. В школото учихме Вазова, Ботева, Яворова. Но всинца те ми се чиниха исторически фигури, нежели живи люде. Когато показах едни стиховце на господина Шенола, той се усмихна и достави изпод бюрото няколко книжки. „Избери си“ – ми рече. Тамо бяха „Песни от катуна“ на Усин Керим и „Клас върху паважа“ на Жеко Христов. Учителят набавяше всичко де що има в мерена реч и запали пламена на моето вдъхновленье. Ази сум винаги задължен на учителя и това е най-малкий жест, който да сторя.

Какво беше най-трудно при подбора?

Най-мъчно ми се отдаваше да се разделя с творби, които учителят беше зачеркнал. На много от листите имаше хиксове, а отдоле – изящни класически форми и звънки рими. Тоже ми е мъчно да подбирам белий стих. Почти ми е невъзможно да чета поезия без рима и положих големи усилия да вникна. Учителят е писал с рима на младини, а по-после искаше да е нов, да е моден. Подир туй някои неща са подбрани у книгата му „Кафени очи“. Ази не разбирам до края този жанр, но е част от историята на учителя и трябваше да бъде и в „89 градуса“.

Защо е това странно заглавие?

Учителят думаше, че нищо не е съвършено. И за него туй беше философия – каквото и да правиш, все нещо ще липсва. Писал е и за „91 градуса“, те бяха голям цикъл – триптих или колкото беше тих. Ама ази включих само двечките с най-точен смисъл.

Какво те впечатлява в поезията на самия Шенол Шакировски?

Учителят беше неподправен. Неговите приказки за село, даскаллъка, хляба бяха непосредствено наший живот. Нямаше лъжа и фокуси. Особено стиховцете, кои е посвещувал на обичната си съпруга Цонка, ми бръкнаха в сърцето. Она ми е хоротувала, че той наистина е чел Епиктет и е ял русенско варено – както пише и в творбите. Друго мое любимо е „Утре е първи април“, а също „а дядовци сеят пипер“. Тези обикновени уж неща за мен са като ритуал, като темел на вярата ми в Исус Христос и справедливостта на планетата Земя. Поезията на учителя заслужава прочита си – припомняме си българското, когато се докоснем до нея.

Каква е отговорността да се запази паметта на починал автор?

Огромна! Хората помнят от днеска до пладне и не се вълнуват от такива неща. Тъй че заедно требе да положим неимоверни усилия, за да може учителят Шенол да е жив чрез словесата си. Приживе той беше разочарован. Мяташе бройки от „Кафени очи“ в печката и викаше: „Поне мене да топлят“. Ази не бих направил тъй с нито една книга, дори с таквиз, кои не ми се нравят.

Ако днес Шакировски беше млад поет, щеше ли да е модерен?

Да! Вий знаете, че днеска се тачи стих без рима. А учителят имаше таквиз, които бяха не модерни, ами от бъдещето. Дори отнякъде преведе един стих на японский. А хайкуто го смятат за голема работа, макър че ази не го разбирам. Сигур щеше да бъде от най-четените и да получава межнародни награди.

Да поговорим и за твоето творчесто все пак. Виждаш ли се скоро с издадена книга?

Едва ли. Предложиха ми да издам, но ази да си платя. Животът ми е тежък, освен своето чобануване се трудя и сезонно на едни места. А и свидната ми Евгения чака тризнаци – значи следващите 18 години ще забравя за поезията. Стига ми тая награда да имам принос за убави книги.

Но пък имаш награди и почитатели…

Смирени благодарности на всинца, които ми четат стихчетата. Посъветваха ме да изхвърля този израз от речника си, но Ази ще остана смирен пред Бог и света. Това е най-голяма човешка сила, която ако изхвърля, ще загубя почва под нозете си.

Какво би ти казал учителят Шенол, ако четеше твоите стихове сега?

Май че последно ми рече: „Смени ритъма. Не пиши едно и също с различни думи.“

Може да ни подкрепите и с банков превод:
Отвъд кориците ООД
IBAN: BG48UNCR70001525826375
Основание: Дарение