Книгата на Ралица Соколова „Отвъд завесата. Пътешествие през лабиринта на моя ум“ се радва на популярността на читателите. В представения откъс открехваме завесата и надникваме в темата за психичното здраве и личните борби на Ралица, както и защо е важно да познаем себе си.

Обратите: Навигиране в психичното здраве по време на големи промени в живота

Мислех, че съм разбрала всичко. Бях завършила университет, намерила работа и създала семейство. Животът вървеше гладко и бях уверена в способността си да се справя с биполярното си разстройство. Но тогава получих най- прекрасната новина – очаквах първото си дете. С психиатъра ми решихме, че е най-добре да спрем лекарствата ми, за да осигурим здравето на бебето си. Но, както скоро разбрах, това решение щеше да има нежелани последици. Състоянието ми започна да се влошава и се озовах в конфликти с приятели и близки. Бяха взети временни мерки за овладяване на симптомите ми, но това беше труден период.

Въпреки трудностите, бременността ми беше спокойна и бях развълнувана да се запозная с бебето си. Не осъзнавах обаче влиянието, което допълнителните отговорности, стресът и липсата на почивка ще окажат върху психиката. Като човек, който страда от Биполярно разтройство, научих, че всяка промяна в ежедневието, работното натоварване или почивката може значително да повлияе на нашето състояние. Това е урок, който ми се искаше да знаех тогава, но съм благодарна, че го научих сега.

Намиране на сила в уязвимостта: Силата на специализираната помощ

По време на един от най-трудните периоди в живота ми осъзнах, че имам нужда от нещо повече от лекарства, за да управлявам психичното си здраве. Затова потърсих специализирана помощ и тогава започнах да работя с психолог. Това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземала.

Психологът ми предложи безопасно пространство, за да изследвам мислите, чувствата и преживяванията си. Не ставаше въпрос само за споделяне на тайните ми; ставаше въпрос за намиране на решения и техники, основани на доказателства, за справяне с житейските предизвикателства. С тяхното ръководство успях да се справя с травми и да разработя стратегии за управление на психичното си здраве.

Стремежът към помощ е знак за сила, а не за слабост. Необходима е смелост, за да признаем, че се нуждаем от помощ и да предприемем действия. Работата с психолог ми помогна да развия по-дълбоко разбиране за себе си и психичното си здраве. Научих се да разпознавам признаците на рецидив, да управлявам стреса и да развивам здравословни механизми за справяне.

Специализираната помощ може да ви предложи инструментите и подкрепата, от които се нуждаете, за да се справите с житейските предизвикателства.

Впускане в пътешествие на себепознание

Докато се справях със сложността на психичното си здраве, осъзнах, че трябва да надхвърля традиционната терапия. Бях привлечена от мъдростта на Дзен философията, с нейния акцент върху осъзнатостта и концепцията за празнота. Символът на кръга, представляващ празнотата и безкрайните възможности, резонира дълбоко с мен. Реших да изрисувам този символ върху тялото си, като напомняне за ангажимента ми да работя върху себе си.

Фразата „Познай себе си“ от древногръцката философия, издълбана върху храма в Делфи, се превърна в мантра за мен. Бях решена да изследвам дълбините на собствения си ум и сърце. Лотосовото цвете, символ на духовен растеж и просветление в източните учения, също се превърна в мощен символ за мен. Способността му да цъфти в най-мътните води, но да остане незамърсено, ме вдъхнови да се издигна над предизвикателствата си. И тогава се чувствам като Феникса, символ на трансформация и прераждане. С надписа „Обичай съдбата“ от древна Гърция, ми беше напомнено да приема и обичам своята… пътуване, вместо да му се съпротивлявам.

Тези символи станаха моите пътеводни светлини по пътя към себепознанието. Те ми напомниха, че растежът е непрекъснат процес и че всяко преживяване, независимо колко е трудно, е възможност за развитие. Когато се впускате в собственото си пътуване на себепознанието, не забравяйте, че е нормално да нямате всички отговори. Самото пътуване е дестинацията. И когато пътят напред изглежда несигурен, почерпете се от мъдростта на вековете, за да ви води.

Тежестта на срама: Освобождаване от стигмата на психичното здраве

Дълго време позволявах на срама и страха да ме спират да споделя борбите си с близките си. Чувствах се сякаш съм сама в пътуването си с психичното здраве и че не мога да натоварвам другите с проблемите си. Но в действителност само се изолирах и затруднявах получаването на необходимата ми подкрепа. Това е грешка, която искам да ви споделя, за да не попаднете в този капан. Ако можех да се върна назад и да кажа на по-младото си аз: добре е да не си добре. Добре е да признаеш, когато се бориш, и е добре да поискаш помощ.