Казвам се Елена и съм на 17 години. Живея в село Равда и уча в ПГРЕ „Георги С. Раковски”, гр. Бургас, където френският и испанският ме посрещат всеки ден. Моите пътешествия в света на поезията, прозата и изобразителното изкуство започнаха преди около четири години, като много от тях са награждавани в национални и международни конкурси. Освен литературата и изобразителното изкуство, обичам фотографията, киното, пътуванията в различни страни, опознавайки тяхната култура и забележителности, както и разходките по плажа, съзерцавайки красивите изгреви и залези.

Със стихотворението си „Ключе“ Елена стана лауреат на ученчиеския литературен конкурс „Сърцепения“.

Ключе

Под клоните на цъфналата вишна,
когато слънцето донесе пролетта,
едно ключе невинно ми намигна,
покрито с капки утринна роса.

Едно ключе, златно, потъмняло,
с тъничка верижка и цветче,
и свидно в себе си събрало
тайните на нечие сърце.

Нежно го положих в свойте длани,
а после се заслушах в песента,
която ми разказваше за рани,
за болка, за любов и доброта.

Разказваше за мъничко детенце
отраснало без майка и баща,
как търсило си то местенце,
да забрави вече за студа.

То скитало безспирно, без умора,
тъй искало да види в този свят
обич, топлина и мили хора,
и дни изпълнени със цвят.

Най-сетне то намерило закрила –
тихичко проплака песента –
майчица, която му дарила
ключ да пази любовта.

Под клоните на цъфналата вишна,
когато слънцето донесе пролетта,
една душа усмихна се и литна,
а светът сияйно заблестя.