Денис Олегов за мотивацията си да организира онлайн курса „От идея до премиера“.

Годината е 2014. 16-годишният Денис Олегов събира около 20-тина стихчета и се опитва да оформи първата си самостоятелна стихосбирка. Ама от истинските, а не от файлчетата, които е споделял в разни сайтове. Без ясен план кой ще прочете тази книга. Без никакви умения да се представя пред хора. Без дори да е заявил пред света, че пише…

Е, вярно, имах 3-годишно пребиваване под псевдоним (за което Ви разказах тук). Но аудиторията в живия живот и интернет невинаги се припокрива. Особено когато читателите онлайн не знаят коя е реалната личност зад написаното. Бях изтрил всичките си творби във въпросното пространство и започвах отначало. Може би е трябвало да изчакам със закриването на акаунта и да използвам натрупаните контакти, за да представя книгата си, но нямаше кой да ми предложи такъв тактически ход.

Нямах нито бюджет, нито смелост. Трябваше ми компромисен вариант. Подадох си ръкописа буквално в първия сайт, който ми попадна. Технологията тогава беше да се издаде чрез „отпечатване при поискване“ – така аз поръчах само минимума от 1 бройка и не изръсих всичките си джобни и спестявания. Бях овладян от илюзията, че щом книгата ми е качена в сайта, тя ще се продаде сама. Че всеки ще плесне с ръце от радост, щом я види, и ще побърза да се сдобие с нея. Е, знам за поне двама читатели на дебютната брошурка.

Бях далеч от мъдростта, защото повторих същите грешки

Минаха се няколко месеца и пуснах по същата система още една книжка. Ударът с мокър парцал дойде едва когато започнах да се представям на живо. На едно мероприятие всеки споделяше с какво се занимава и какви са интересите му. Споделих за стихотворенията и че имам две книги. Естествено, нямах бройки при себе си от тях. Една госпожица учтиво попита къде може да намери книгите и ѝ споделих линк към сайта. Почти съм сигурен, че въпросът беше от учтивост, защото си бях глътнал граматиката.

Ако имах едни десетина бройки, които да нося със себе си, книгите да са отишли вече при читателя, вместо да го карам тепърва да ги търси. Нямаше кой да ми прошепне в ухото, че това е напълно нормално. Този урок промени подхода ми за цял живот.

При издаването на следващата ми книжка вече се бях подготвил – застанах с името си и моите съученици я посрещнаха „на ура“. Последваха интервюта в БНР и телевизия Евроком, където тогава работих. Хората започнаха да разбират за мен и за това, че пиша.

Ако искате и вие да научите тънкостите при издаване и представяне на книга, заповядайте на онлайн курса „От идея до премиера“. Не повтаряйте моите грешки, заради които изгубих години в лутане.