Денис Олегов със спомен за най-ранните си публикации
Случайно попаднах на информация, че сайтът StihoveBG (или както се казва сега UFeel.me) спира съществуването си. Връхлетяха ме десетки различни спомени, тъй като тази платформа ми беше нещо като литературен прощъпулник.
През 2011 г. едно 13-годишно момче нямаше как да знае какво да направи, за да сподели писанията си. Но ентусиазмът беше огромен и StihoveBG се оказа първото място, което ми попадна пред очите. Имах много да кажа и никакви умения за това. В следващите 3 години читателите на сайта бяха подложени на ежедневните ми графомански напъни, понякога и по 2 пъти дневно.
За мое учудване скромните ми текстове с банални любовни сюжети бяха посрещнати добре от повечето творци в сайта. Егото ми растеше, а уменията в писането – едва ли. Но пък това ме научи на някои неща като да си изготвям електронни книжки – бях направих 5 файла с по 10-12 стихчета вътре (кой да ми каже колко текста се публикуват в една стихосбирка?) и ги бях качил за безплатно изтегляне.
Благодарение на StihoveBG дадох и първото интервю в живота си
Един от авторите там беше започнал да издава списание и включи пубертетските ми мисли и чувства, както и няколко стихчета. Е, изданието просъществува само 3 броя, но пък е първата ми официална публикация въобще.
По това време запалих и няколко от най-близките ми приятели да качат по нещичко в сайта. С други пък се запознах именно благодарение на StihoveBG и поддържах контакт доста години. Но сега не знам какво се случва с почти всички, с които тогава си разменяхме коментари и мнения.
Бях накачил над 400 графомански напъна, включително и нелепи опити за преводи на любими песни. Един ден през 2014 г. изтрих целия си архив от сайта. Вече не помня причината, но имайки предвид какво съм писал тогава, сега съм благодарен за решението си. Кой да знае, че броени месеци по-късно животът ми ще се преобърне на 180 градуса и ще започнем да градим нещо прекрасно, наречено Отвъд кориците?
А кой беше вашият литературен прощъпулник?
P.S.: Снимката е от 2015 г., от литературния конкурс „Модерното робство“. Това е една от първите ми изяви пред публика. Но за нея – друг път.