Сборникът с разкази и новели на Димитър Петров Регин „Една хромозома в повече“ успешно върви към реализацията на тиража си. За няколко месеца останаха в наличност петдесетина бройки, а читателите споделят възторжени отзиви от книгата. Припомняме няколко коментара върху сборника.
Хромозомата на страха
Хромозомата на страха, на пировата победа, е темата, която Регин изстисква от живота си, за да ни предаде като умел прозаик-разказвач. В най-силното си произведение досега, Регин ни разказва за Крокодила – от душа на компания, до душа без компания, сам с фатализма си. Социалният коментар е ярък и всепоглъщащ, дисекция на едно общество, което въпреки че теоретично е в миналото, сякаш винаги дебне. Любовта е единственото спасение от борбата със света, приятелите са най-верните клетки на тялото на човек, а всеки сам по себе си успява да заглуши страха – от миналото, за бъдещето, за това, което настоящето не можа да сбъдне. Битът убива любовта, за да я превърне или в спомен, или в носталгия, или във висшата форма на света – обичта. Теоретично се изследва логотерапията на Франкъл – когато си на дъното на дъното, имаш нужда от смисъл. В повестта се дава отговор какъв е този смисъл за човека – най-вероятно за всеки човек това е някой друг човек.
Георги Славов
Думи от редактора
Запознатите със стила на Митко знаят, че той не толерира разводняването и празнословието и никога не пише заради самия обем. Така че първоначално замисленият роман остана новела и така идеята не губи нищо. Мисля, че в това си произведение Регин показва на най-високо ниво това, в което е най-добър – да бъде трогателен и чувствителен, но и да ни напомня какво е да си човек и как обичта и добротата са пътят към това.
За добротата ви бях разказвал в рецензията „Урок по доброта“ към първата му книга „Парченца живот“. Но обичта за Регин е Бог… той я противопоставя на плътската любов и телесността, разглеждайки по-широк спектър на човешката емоционалност. Конкретно в „Хромозомата“ тя е мостът, по който Митко ни води към едни ценности, които почти не виждам в съвременния свят – истинско приятелство, което те измъква от най-трудните моменти, приемане на човек такъв, какъвто е с неговите страхове и недостатъци, домашна топлина и грижа, за които мнозина са забравили… И най-вече тази чиста саможертва от родител към дете – да посветиш себе си на това след нас да порасне по-стойностно поколение.
Думи от автора
Искам да напиша няколко думи за тази книга. Тя е юбилейна за мен и някак много лична, не само заради задната корица, на която се мъдри моя рисунка. Историята на „Една хромозома в повече “ ме мъчи вече 37 години. Когато бях на десет, видях едно момиченце и оттогава не спирам да мисля за него. Тежеше ми на сърцето страшно дълго. Това момиче е прототипът на Аника. Преди 15 години пък срещнах първообраза на Крокодила. Някак двете истории се свързаха и най-накрая този разказ напусна сърцето ми.
В тази книга има едни миниатюри, които не са случайни. Оказа се, че това е най-естественият ми начин на изразяване,
литературно. Дали защото съм повлиян от Кулеков, дали защото съм мечтал да пиша нещо средно между проза и стихове, не знам. Знам, че са важни за мен.
Когато преди години издадох моята първа книга „Парченца живот “, много неща не ги разбирах. Тогава издадох 20 разказа, някои от които бяха по-слаби от другите. В тази книга поправям грешката, като преиздавам по-стойностните (според мен), с нова редакция. Благодаря на Денис Олегов за всичко! За редакцията, за идеите, за това, че сме винаги заедно и в „Отвъд кориците“ и в „(Не) Форматът”. Благодаря на художничката Елена Котева за старанието, разбирането и за това, че разбра напълно моето послание и го изобрази.
Благодаря на Николета Латева за оформлението, за идеите и за това, че сякаш вижда през мен и ме вдъхновява. Тази книга ме зарадва. Дано зарадва и вас!
Побързайте да се сдобиете с Вашия екземпляр от книгата чрез директна поръчка от нас.