Дария Георгиева организира ученическия конкурс „Сърцепения“ за трета поредна година. По традиция издателство „Отвъд кориците“ отново ще подкрепи инициативата, изпълнявайки мисията си да подкрепи младите гласове в литературата. Денис Олегов разговаря с Дария относно организацията на надпреварата.

Крайният срок за участие в конкурса изтича на 31 юли. Повече подробности може да намерите тук.

Откъде идва мотивацията ти конкурсът да се проведе за трета поредна година?

Първо – от моята страст към организацията. Покрай издаването на книгите си и тяхното представяне открих любовта си към нея. Обичам да управлявам, да правя графици, списъци, покани… Зарежда ме много.

От друга страна е много пленително да виждам младите поети щастливи, стоплени, впечатлени от всичко, което получават, просто с изпращането на една творба. Макар че зад една стойностна литературна творба стои доста опит. 

Какво ще бъде по-различно от предишните две издания?

Основната разлика е в тазгодишния начин на кандидатстване за награда в конкурса. Ако други години условието беше просто да се изпрати една творба на имейла на конкурса, то сега имаме специална Форма за участие, налична на сайта. В нея участниците включват не само творбата, но и своя кратка творческа биография, снимка, отговори на няколко въпроса. Това ни позволява да видим твореца в цялост и да вземем най-добро решение при журирането.

Друго различно, или по-скоро допълнено, е че тази година ще бъде още по-богато от гледна точка спечелени награди и възможности. Стараем се с всяка година да растем, да се развиваме, да предлагаме повече. И вярвам, че в това е смисълът. 

Това е единственият конкурс, в който журито е съставено от връстници на учениците. Какво те накара да вземеш такова решение?

С издаването на първата ми книга придобих доста по-стабилна увереност в себе си като поетеса. Дадох си сметка, че имам и достатъчно награди в конкурси, за да знам какво е стойностна поезия. Тук обаче ще направя едно кратко отклонение: Много често в конкурсите се избира не най-добрата творба, не най-цветната и автентичната, а тази, която съответства най-много на поставената тема. И това е нещо, което накара доста конкурси да се възприемат не като състезания по поезия, а като издирване на автори, които умеят да изтезават дарбата си – просто за да се нагодят по поставените условия. 

Наясно съм, че за много хора изглежда нередно това организаторът, журито и участниците, да бъдат на приблизително еднаква възраст. Но вярвам, че когато създаваш едно пространство, в случая – конкурс, то се превръща в отражение на теб самия и на ценностите ти. Така че „Сърцепения“, както всички други конкурси в страната и по света, награждава онези, които според организатора (председателя на журито) пишат най-стойностна поезия. Това, на сто процента, е въпрос на гледна точка. Има някакви правила в писането, които е редно да бъдат спазвани, да. Но от решаващо значение е дали един творец има смелостта да бъде автентичен.

Смятам, че щом имам ресурса да давам, да стоплям, да награждавам, то аз имам и правото, както всеки един творец, да избера към кого да насоча това.

А хората в журито ми, Александра Павлова и Мартин Мечкаров, са онези, които не се страхуват да казват своето мнение, без значение дали то съответства на мнението на другите, или не. И именно затова успяваме да откриваме и награждаваме истински добри поети.

Какво трябва да съдържа едно стихотворение, за да бъде сред наградените?

Трябва да спазва правилата в поезията. Накратко за тях:

Ако се пише в рима, в класически стих, стиховете трябва да бъдат с приблизително еднакъв брой думи (дължина на редовете), римата от началото до края да бъде налична, по определената схема.

Важен е и ритъмът, защото той прави творбата много по-мелодична. Важно е да се чете гладко.

При свободния стих има по-малко изисквания от гледна точка на словореда, особено когато е без рима.

Това е за основните, условни изисквания от гледна точка структурата на произведението.

Обикновено награждаваме творби, които показват отлично познание за езиковите норми – липсват всякакви грешки в правописа, пунктуацията, граматиката.

Важно е да се обърне внимание и на дължината на творбата. Да, ще прочетем всичко. Дори и най-дългите творби. Но понякога в тях се губи вниманието, което отслабва въздействието върху читателя. Но и твърде кратките творения рядко ни впечатляват. Ключът е в баланса.

А най-решаващо е да покажеш себе си чрез това, което изпращаш за участие в конкурса ни. Да видим индивидуалност – на гледната точка, на изживяването, на изразяването. Това поставя творбата на много високо ниво в очите ни.

Какви са впечатленията ти от нивото на участниците досега?

Има много ученици, които навярно не са получили помощ при изучаването на това как се пише едно стихотворение. И това личи. Творците не са виновни за това, но е факт. Има доста творения, които получаваме, и изобщо не могат да бъдат наречени поезия. Има и такива, които са доста банални, сякаш просто са свързани десетина красиви думи, но липсват ясна идея и послание.

Има и доста млади поети, които от много ранна възраст пишат прекрасна поезия. Възхищавам им се. Личи си, че са получили помощ. И че са вложили много труд. И че ги е връхлетяло правилното вдъхновение, разбира се.

Дарбата идва, без да пита. Обикновено – по наследство. Вдъхновението просто се появява от нищото.

Но талантът се гради със знания и отговорно отношение. Малко по малко, с много постоянство и отдаденост.

Трудно ли се създава литературна общност покрай конкурса?

Зависи. 

В първото издание на конкурса почти всички така се сближихме, че станахме едно голямо семейство. С някои от наградените още поддържам връзка и си пишем. По време на награждаването даже си бяха организирали заедно престоя, бяха си резервирали нощувки в общи стаи, ходихме на разходки из Плевен, на официален обяд. Заедно. И това се получи с лекота.

При второто награждаване отново имаше приятни емоции, споделени трепети, но може би ние от екипа бяхме леко разочаровани, защото очаквахме да бъде като миналата година – да се сближим с лекота. А истината е, че всеки път е различно. И това е напълно нормално.

За създаването на атмосфера на приятелство се грижат основно членовете на журито, защото аз съм доста заета с осигуряването на всички награди и подготовката на награждаването. Всяка година те полагат големи усилия да сближат поетите. Така че всичко зависи от тях, наградените.

Ти дебютира в „Отвъд кориците“ на 13, а сега вече завършваш гимназия. Ще прекрачи ли „Сърцепения“ заедно с теб в студентството, или университетът ще открие хоризонти за други проекти?

Обмислям да го взема със себе си и в университета, да. Това е една кауза, която обичам, и не мисля, че нещо може да ме откаже от нея. Колкото и да бъда заета.

Как организирането на конкурса промени самата теб?

Направи ме още по-гъвкава, по-борбена, по-уверена. Самочувствието идва с доказателства. Организирането на „Сърцепения“ е едно от най-големите доказателства за силата ми.

Също така, организацията на конкурса ми показа, че има и други като мен. Разговорите до късно за творчество, прегръдките, сълзите, смехът… Те ми показаха, че има и други младежи с ясна ценностна система, с мечти, страст към живота, категорично възпитание и изключително старание във всичко, с което се захванат. И това ме зареди много.

И за финал: Отправи послание към онези, които се колебаят дали да участват.

Казвали са ми, че в края на живота си човек не съжалява за нещата, които е направил, а за онези, които не е. 

Не се страхувайте да бъдете видени. Не се страхувайте да успеете. 

Имайте смелостта да покажете кои сте и какво можете!