Две прозаични миниатюри от Димитър Петров Регин, публикувани в новата му книга „Една хромозома в повече“.
Кралете, които забраниха пиршествата
девет крале деветима навъсени мъже с крила и мускули изляти държащи девет мълнии във шепи колкото един смачкан свят виждащи поличби тъмни страшни пристъпващи напред земята под нозете им се пука раздират рохкавата пръст проправят пътища за божества разплути слепи за власт и грехота те не познават обич и утеха любовта е мръсна и реве те са войни калени в гръм доспехи те са гордост за всяко сърце гласът им е вятър от огнени факли запален разпенен и разделящ морета те не търсят забава а властта непонятна е в очите им пламенни изкрящи светът се спука под техния натиск огъна се като стон непокорен за божества разплути слепи за власт и грехота те не познават обич и утеха любовта е мръсна и реве те са войни калени в гръм доспехи те са гордост за всяко сърце гласът им е вятър, от огнени факли запален разпенен и разделящ морета те не търсят забава а властта непонятна е в очите им пламенни изкрящи светът се спука под техния натиск огъна се като стон непокорен и те стигнаха там до ръба на земята където бог е създаден и тогава се случи те пометоха всичко и добро и зло всичко което си струва остана едно малко бяло кокиче зелено отвън а отвътре е начинът по който обичаме остана само това от огризките на болния свят само частица надежда преливаща в яма от неразбрани въпроси
Живея, за да ви ненавиждам
сънувах че обичам смъртния си враг в нирвана от уют и щастие на малкото дебело хлапенце всичко е позволено наведи глава пусни се по течението бъди щастлив за малко нека е трудно само в сънищата изменям на себе си ние просто обичахме в омразата си те бяха чудовища росата падаше сутрин цветята поникваха с фалшиви мерни единици за щастие удавиха всичко в кръв защото бяха непрегърнати мразеха защото се страхуваха от любовта на човека разрушаваха света прогнила любов счупени приятелства заледени ръце позлатени от нарциси глухо поле липсва небе искам да повръщате щастие искам да сте и принцесата и принцът обичайте се и после умрете от радост от скръб от задоволство претъпкани търбуси със заря и деца много деца като вас да убиват смеейки се да пърдят докато правят любов с ненавист изорана с кърви земя празна чаша горчивина разтеляща се по гробове празници на плитко безумие благодарност към плът и забрава танц на пропадането с рога и копита и живейте умиращи разлагащи се червеи тъпчете малки търбуси минало близки убивайте сношителите си обичайте се извънземните и бог се обичат и после се пребиват до смърт и идват други извънземни и друг бог в една малка игра на заг(н)иване дори когато умираш от глад скръб унижение животът е смешен мирише на труп господар близък с омраза се съвкупляваме ненавиждам да ви обичам докато тишината не погребе звука и обичта и болката и разума дядо Мраз забрави да даде подаръци на арабските деца те искаха чифт джапанки и мир а дядо Мраз мразеше религиите застанал между пет войни той се усмихваше демонично и раздаваше раздаваше повече обич отколкото другото Честита Нова Война честито изтребление честити консуматорски неща в тоалетната и извън нея честити соц. мрежи честито самодостатъчен съм си роботиката найнакрая се разви но по заместване почивай в мир дядо Мраз на никой не му пука за теб за Африка за бедните тъпчете се и се прекръствайте и тачете десет двайсет заповеди седете на златни тронове и гледайте научни предавания за деца който умират заради вас естествено но и вие ще умрете за да бъдете заместени от нещо по-лошо вашите наследници които вече ще мразят чисто без никаква причина и остават заедно в омразата си и измислят друг бог извънземните са същите целувам бог целувам извънземните мразя ги убивам ги създавам ги любя ги и съм щастлив миризливият живот свършва и после се раждам
под една цветна бреза Мечо четеше приказка на лисичето обич, обич, обич