Издателство „Отвъд кориците“ честити рождения ден на Николета Латева. Николета работи по графичното оформление на книгите на Димитър Петров Регин „Вярата в любовта е безумие„ и „Една хромозома в повече“. Пише от 11-годишна и споделя, че „чрез поезията се е научила да обича всичко“. „Думите за мен са най-силната способност на хората. Могат да разсмиват, да натъжават, могат и да въздигат. Чрез моята поезия винаги съм искала да покажа, какво чувства едно момиче на 20. Едно момиче, което някога си представя, че живее във времето на Джордж Толкин, Джейн Остин и Томас Харди.“, споделя още тя. От 2023 г. Николета се изявява активно в (Не)Формата, а в момента работи по своя стихосбирка.
***
затворници в
собствени кули
дишаме през тръбички
от спомени.. .
бунтовници с
оръжието смях
забравящи как
се смее човекът
без страх
Въпроси
Все още се питам,
къде си, защо си?
Какво си за мене,
за тебе, за всички.
Нещо говори във мене
и казва:
там до сърцето си
скрита в обвивки.
Има ли смисъл да мъча
ума си така…
Но питам отново,
какво си за мене.
Срамежливата дума
„обичам те“ или смелата
дума „ела“?
***
Щом раздялата
с „обичам те“ приключва.
Щом раздялата е въздух и вода.
Някак си човек щастлив остава.
Въпреки очакващата самота.
***
Липсваш ми дори
когато знам че
за теб знача
просто усмивка,
която те сеща,
колко хубаво е
все нещо да ти липсва.
***
Най-тъжното стихотворение
се пише на прага, когато си
тръгваш.
Най-щастливото – не го пиша, защото оставаш.
***
Ще се скрия в теб,
за да може когато ме
губиш
да губиш постепенно себе си.
***
Не знам какво е липса.
Тя винаги е била част от мен,
когато те няма.


One thought on “Николета Латева – Най-тъжното стихотворение”