Денис Олегов е съосновател на „Отвъд кориците“ и главно лице зад целия проект. Неговата книга „Оправдание за съществуване“ беше първата от нашето издателство. Димитър Петров Регин разговаря с Денис Олегов относно новия литературен сезон и целите на издателството.

Би ли обяснил по-подробно за връзката си с “Отвъд кориците”?

Аз съм в “Отвъд кориците” 11-та година. Смятам, че когато създадеш едно нещо, носиш отговорността за него. Както когато на един родител му се роди дете и няма кой друг да отгледа детето. В този случай, искам или не, аз трябва да съм в този проект, за да може той да функционира. И макар че съм напускал два пъти за определено време, научих, че няма кой друг да свърши моята работа.

Каква част от “Отвъд кориците” е (Не)Форматът – допълнение, развитие, или нещо напълно различно?

Тази свободна сцена започна като абсолютно страничен проект. Във времето, в което го стартирахме, нямаше почти никакви четения. Тази сцена “свободен микрофон”, с която съм расъл като ученик, тогава позападна. Хората някак си спряха да се виждат на живо. Това породи в мен желанието да правим нещо такова, защото се оказа, че на мнозина им липсва.

На първия (Не)Формат не можахме да приключим 3 и повече часа, защото напираше това голямо желание, трупано години наред. Желанието за изява, за споделяне. Така че (Не)Форматът е част от “Отвъд кориците” и историята нв всичко това и той е нужен като физическо присъствие на “Кориците”.

От друга страна (Не)Форматът е и доста автономен. Много от авторите на сцената не са публикували в сайта, както и много автори от сайта не са присъствали на (Не)Формата. Всеки компонент от този голям проект дава допълнителна стойност и смятам, че съвкупността от тези проекти събира хората на едно място.

Колко е важно човек да изразява творчеството си пред други хора? Не само да го рекламира, но да показва чувства, докато го чете.

Аз съм се учил от старата школа да обръщам внимание на това. Винаги давам пример с Райчо Русев – когато той си представя стиховете, виждаш как залата се вдига във въздуха. Така че ако искаш да поднесеш идеите си по двойно или тройно по-силен начин, си длъжен да направиш всичко възможно – в някои моменти да извикаш, в други да заглъхнеш, в трети, ако го изисква текстът, и пирует да направиш.

Има автори, които не знаят как да си представят творчеството и като отидем на премиера, се случва човек да си бубне под носа и човек да не разбере нищо от това, което е искал да каже авторът. А докато видиш отношението на автора към тези, които са дошли да го уважат, смятам, че това печели уважението на доста хора.

Когато започвах, не знаех как да си чета текстовете, докато сега на всяка премиера давам всичко от себе си и усещам положителната енергия на хората и това, което ние споделяме един с друг благодарение на тези текстове.

За мен това е жизнено важно. Може някой да има друг подход и той да работи чудесно при него.

Колко пък е важна приемствеността в изкуството. Колко са важни хора като Райчо Русев или пък Димитър Събов за твоето творчество?

Струва ми се, че поне в поезията по-скоро има прекъснатост. Ето, линията на Димитър Събов, прекрасен поет и редактор, е била на мода 80-те години и ми се струва, че е прекъсната, когато идва постмодернизмът като главно течение и тези стихове се коренят в съвсем друго. Малко е объркано, поколенията се прескачат по някакъв начин. И ние не взимаме точно от предишните, а по-скоро от по-предишните. Не е една права линия, може би са множество пътеки, които човек открива. Мисля си, че има паралелни традиции, които се борят една с друга.

Димитър Събов е редактор на последната ти книга “Оправдание за съществуване”. Можеш ли да направиш паралел между нея и “Вечен чужденец”. Мисля, че двете имат малко общо като идея, но в същото време има едни малки невидими нишки между двете книги.

Човек се променя. Няма как да се прави едно и също. Ако трябваше да пиша в стила на “Вечен чужденец”, щеше да ми е скучно, и според мен нямаше да е на добро ниво. Защото излиза, че пародирам някакъв стар стил и няма да е честно пред читателя. Да лъжеш читателя е кощунство.

Във “Вечен чужденец” езикът е по-грубоват, на места има повече пълнеж, буквализъм. Това от една страна го прави по-достъпен. Има хора, които смятат, че тази книга ми е най-добрата, но написаното не ме задоволява напълно от гледна точка на времето. Ако един автор спре да се развива, това е смърт. Ако няма надграждане, няма смисъл да пишеш повече.

Стремя се в “Оправдание за съществуване” да предложа по-голямо разнообразие от теми и възприятия за света.

Интересно ми е какви идеи имаш за следващото си творение. Какво би искал да напишеш?

Искам да си дам почивка от стихосбирките. Донякъде това е неблагодарен формат – обикновено забутана на последния рафт, последния ред. Доскуча ми и съставянето, което се прави с подбор и “сглобяване”, защото вече съм го правил няколко пъти. Искам да изпитам удоволствието да напиша творба от начало до край. Иска ми се да имам повече търпение за писане на проза. За един роман трябва много усърдна работа, къртовски труд. Някои хора пишат един роман по 20-30 години, за да изградят много пътеки, сюжети, герои. Ако разказът е да построиш една къща, то романът е да построиш цял свят. Това не може да се случи за ден-два.

Тъй като отскоро имаме издателство, те питам малко по-личен въпрос. Доволен ли си от посоката, в която тръгна издателството?

Ние си обещахме, че няма да търпим посредственост. Може да гарантираме със своите имена и преценки, че тези книги са стойностни и си струва да бъдат прочетени, да им се даде шанс. Това са едни автентични автори с нестандартни подходи по темите, които разглеждат – имаме две полулюбовни стихосбирки с доста изненади за почитателите на любовната лирика, както и експерименталните “Енигми” на Петър Канев, който прави нещо много рядко за нашите ширини.

Разгледайте книгите на „Отвъд кориците“

Относно работата, тя си върви. Аз винаги съм бил страшно нетърпелив и ми се иска нещата да вървят по-динамично и да стигаме до повече хора, но това е страшно трудно. В такава сфера като литературата ми се струва, че можеш да работиш усилено половината година – през останалото време (лято, уикенди, отпуски) хората или са на море, или на село, или парите им отиват за богатата празнична софра и неща от първа необходимост. Поради това има голям риск нещата, които правим, просто да бъдат подминати. Надявам се следващият сезон да тръгнем по-ударно и да достигнем до повече хора.

Мислиш ли, че може да възпитаме по-добра литературна култура?

Винаги има читатели и читатели. Хората, към които ние се стремим, едва ли са от читателите само на класики или само на това, което им показват по телевизията. Нашата мисия е да открием тези хора, които ще се почувстват съпричастни на идеите на авторите в “Отвъд кориците”. Това е нашата голяма свобода, че може да предложим нещо такова. Стремим се да дадем алтернатива.

А как виждаш в този случай бъдещето на литературата въобще?

Литературата е излязла от центъра на човешкия живот. Преди много години, когато не е имало толкова достъпни технологични удоволствия и е било по-трудно да се информираш и да намериш нещо, книгите са били в много по-големи тиражи и много по-евтини – икономически е било по-изгодно да купиш една книга. Днес издаването е скъпо, защото тиражът е по-малък. Вече от нас зависи да допринасяме за читателската култура, за да може да я има, макар и в бутиков формат.

Виждаш ли в бъдеще “Отвъд кориците” да издава преводна литература?

Разбира се. Ние сме свободно издателство и не бива да се ограничаваме. Доста хора ме питат кога ще издадем чуждестранни автори. Много произведения са били издавани последно и преди 1944 г. Така че мисля по този въпрос, събирам информация кое би могло да се преиздаде. Някои Нобелови лауреати са издавани един-два пъти в България, а би било хубаво да се запълни тази празнота.

Последният въпрос няма общо с другите и е малко шеговит. Ти много обичаш да се шегуваш и имаш алтер егота. Би ли разказал повече?

Вдъхновен от един от любимите ми поети Фернандо Песоа, който има над 100 хетеронима, реших да пробвам такъв тип “странични проекти”, защото това ми дава свобода. Когато пиша в своето направление, държа винаги да се надскоча. Докато с алтер егото мога да измисля един коренно различен човек, с различни вярвания и да се поставиш на негово място. Да излезеш малко и от своите граници и може би да научиш нещо за себе си по този начин. За мен това е начин да си почина от основните творчески неща.

Хубаво е да завършим с един твой цитат, например от едно от най-хубавите твои стихотворения – “Кръговрат на сиротата”.

В момента няма да рецитирам не само защото на почти всяко четене го правя, но и защото направихме аудиовизуална презентация на “Оправдание за съществуване”, която излезе миналата есен. Ще бъда щастлив, ако тя заинтригува читателите точно колкото и книгата.