Изидор К. Леви за „Една хромозома в повече“ от Димитър Петров Регин.

Димитър Петров Регин ме шокира още в момента, в който се запознах с биографията му. За 6 години той е издал 10 книги! Пишещият тези редове искрено се съмнява, че някои негови познати са прочели 10 книги през последните 6 години. Някои вероятно и през целия си живот… Предполагам, че господин Регин е трупал творчество през годините, което е и причина за тази плодовитост, на която биха завидели и професионални писатели. Специално за “Една хромозома в повече” авторът открехва завесата. Тази история занимава съзнанието му вече 37 години. Заглавието леко ме подведе, имайки предвид акцента върху състоянието на Синдрома на Даун… Очаквах по-скоро медицински роман, дори нещо леко научно…. 

Всъщност подробностите около живота на Аника със заболяването са пропуснати (нарочно ли?). Докато историята ни насочва по-скоро към биографията на нейния баща – Крокодила. Виждаме едно типично за “българското безвремие” семейство – привидно отдадено на работата си и успешно в нея, привидно материално задоволено, но скриващо трудностите на зрелостта и старите травми някъде дълбоко в себе си и до голяма степен смиряващо се с тях.

Усеща се как всеки от нас е срещал някого като Крокодила

Някога в младините жизнен, кипящ от желание да вкуси цветовете на живота, но сякаш предал се твърде рано пред ударите на съдбата. Всеки от нас е срещал някого като Джулия – отдадена до краен предел на семейството и загърбила себе си в името на този свят идеал. Познатата ни от класически български творби семейна идилия обаче тук е нарушена. Болката като че ли я задушава… Годините, в които Крокодила не е излизал, угнетяват и ни навеждат на мисълта за отчуждението и защо “хората не са вече братя”… Какъв е този страх, поради който издигаме стени? Не ни ли смазват същите тези стени?  Похвално е, че господин Регин е загатнал и темата за приятелството в образа на Асен – човек, който остава до Крокодила в цялата новела, независимо от всичко.

Поръчайте „Една хромозома в повече“ тук

Длъжен съм да отметна и двете точки на пречупване в заглавната новела – моментът, в който Джулия пада по стълбите провокира Крокодила най-сетне да прояви мъжеството, на което е способен. Грижата и обичта стават по-силни от призраците на миналото. Струва ми се, че тогава Крокодила напълно осъзнава отговорността да си баща – нещо, което ще го води до края на историята. И моята любима сцена от новелата – срещата с порасналия хулиган, който навремето е унижил нашия герой. Това вече е връхна точка на новия човек – Татко Влади – този, който ще твори новия свят за своето дете, уверен в своята крачка, хванал здраво юздите, не в опозиция на външните обстоятелства, а като техен владетел. 

Аз лично бих искал да видя повече Аника като герой. Имах чувството, че тя е по-скоро присъстващ, а историята има потенциал за още сцени и детайли. Любопитен съм да науча повече за живота със Синдрома на Даун. Смятам, че повече насока на повествованието в към Аника не би попречило и на историята на Крокодила.

Със своята новела господин Регин изпълнява една основна функция на прозаичната творба

Да говори за високи идеи на достъпен език. Нямам конкретен отговор обаче на въпроса дали останалите творби в книгата достигат нивото на “Една хромозома в повече”.

Във втората смислова част съм раздвоен – от една страна цикълът с миниатюрите дава както много приятни импресии (“Два през нощта”), така и ударни микро разкази (“Сълза на паметник”), а от друга страна радикални – експерименти, които може би не са точно разказ (“Кралете, които забраниха пиршествата”). Превключването за мен става една идея по-бързо, отколкото трябва. И точно в най-динамичната част ми трябваше почивка, за да осмисля тези различни стилове.
Признавам си, че не съм чел дебютната книга на Регин “Парченца живот”, така че за първи път се запознах с разказите, които са били включени в нея, а тук са преиздадени.

Силно впечатлен съм от онези творби, които продължават идейната линия на новелата. “Рошенка”, “Крадец на емоции”, донякъде и “Концертът” – много правилно решение да са в едно книжно тяло с новелата. Малко в повече ми дойде хорър частта в книгата. Непоносимостта ми към кръв пречи да се потопя напълно в съответния жанр, а и контрастът на емоциите е прекалено голям, шокиращ. И все пак ако си падате по сеч, в “Непростимо” господин Регин е показал най-изящно майсторство. 

Книгата на Димитър Петров Регин със сигурност изисква много широко скроен читател, имащ предпочитания към различни жанрове, теми и стилове. Със сигурност обаче всеки читател ще открие по нещо за себе си и ще си припомни важните неща в живота. Така че пишете, господин Регин, очакваме и следващите ви творби!