Стихове от Петър Канев, публикувани в книгата му „Енигми. Свръхреалистично календарче“.
ПАРИЖ В ДРАГАЛЕВЦИ
В памет на Петър Шурулинков
Най-добрите си тръгват най-тихо
-по сините цветя
-по разбитата пътека до Алековите водопади
Приплъзване.
И мрак и пак и пак
Ела до елата,
в крайчето на окото
Усмихват се
светулки там.
Пред бялата църква.
На масата до Яворов.
По ръката на Камю.
Пирамиди и Шамполион до обелиска.
Имхотеп и Емил Димитров и Птахотеп и Далида.
И ацтеки. И Малинче и Лхаса де Села. „Ла Йорона“. Пеят.
В рок-клуба до Пер ла шез – на Пер ла шез.
Ех, Кетцалкоатл в жълта жилетка. И ти ли си там, Бруте?
Кога ще станеш президент
през май на
на 69-тата република?
Ще има ли вечна Съпротива?
ГОТЪМ СИТИ
Тъпо и плоско,
Злото винаги е било комикс.
Но аз съм от поколението на Батман
и затуй не е комично като в Астерикс.
Събирахме поредиците на Пиф и Марвел
и си ги менкахме.
Вярвах, че съм супер Петър и ще заловя бандитите –
така наричахме мутрите тогава…
А днес си говорим само с балончета.
Комикси сме. И балони.
Чудовището клоун Пениуайз
ни е нарисувал в скицника си.
Отдавна.
Чакам клечката кибрит на любовта ми
да запали страниците
на бутафорната ми реалност.
Извади ме от картинката!
Зашлеви ме пак по лицето.
Не, направи го отзад.
Батман няма да ни види.
Само малката кибритопродавачка.
СКОРПИОНИ
В памет на Пейчо Пейчев
Черна калинка влезе през прозореца.
Хоризонтът приближава – тъмен. Трака. Пръска –
кръв мастило в облака.
Атланти се давят под Перловска.
В струите танцуват ню-уейв призраци.
В капка дъжд чувам смеха ти.
Сълзят ангели.
Водата е Христос – отново разпнат.
КОНТРАКЦИИ
Който подарява,
не търси и не получава
отплата.
Който жертва,
не търси и не получава
утеха.
И болката не е награда.
Болката просто е
истина.
КЛУБЪТ НА РАЗБИТИТЕ СЪРЦА
Тук трябва да е мълчание.
И така ще бъде…

