На 29 октомври Ралица Соколова ще представи „Отвъд завесата. Пътешествие през лабриинта на моя ум“ в Пловдив. Вълнуваме се от срещата на Ралица с пловдивчани в Bee Bop Cafe от 18:30 ч. и разговаряме с нея за емоциите от последните месеци след трогателната премиера в София. Авторката вече работи и върху новата си творба.

Има ли по-различно вълнение в представянето на “Отвъд завесата. Пътешествие през лабиринта на моя ум” в Пловдив – градът, в който живееш?

По-различно вълнение има откъм организация и желанието да бъде успешна премиера. Моята цел е не начинът да представя собствената си личност под някаква светлина. А целта това табу да достигне до голяма част от обществото ни и разчупване стигмата върху нас, хората с психични заболявания. В това число казвам и хора, изпитващи различни психични затруднения, които могат да потърсят помощ за себе си от специалист. Без това да е повод за срам или по-лошо – няма да потърсят такава, заради стигмата “Какво ще кажат хората” и “Аз не съм луд, за да търся специалист по психично здраве”. Вълнението с времето става все по-голямо заради отговорността с всяко едно събитие. Целенасочени разговори и открити дискусии. Това е начинът.

С какво пловдивската премиера ще се различава от софийската?

В пловдивската премиера темата е същата. Целта е същата и борбата. Разликата се свежда до по кристализирани идеи и намиране на контакти за съдействие и подкрепа. С радост казвам, че след първата премиера в София много хора се свързаха, също така много хора открих благодарение на нея, които с най-добри намерения подават ръка.

Целта на тези премиери е и тази. Да търся и да ме намират хора, които се обединяваме върху проблемите около психичните затруднения.

Разликата от тогава и сега е в по-голямата ми увереност, че вървим по правилен път, с правилни хора. Подкрепата след софийската премиера е осезаема. Радвам се да срещам хора с големи сърца и желание да бъдат полезни в името на тази кауза.

Чувстваш ли по-голяма увереност като автор след премиерата в София?

Да, както отбелязах и по-горе усещам увереност, че вървим по правилен път след премиерата на “Отвъд завесата” в София.
Като автор добивам вече увереност в себе си след отзиви от мои близки и познати при прочита на книгата. Премиерата в София беше стартът ми, който ще помня дълго. За мен това бе голямо събитие, за което може само да съм мечтала.

А очакваш ли присъстващите на представянето също да споделят своите болки?

Силно се надявам да има хора, които да споделят своите премеждия в това пътешествие. Не за да се оплачат, а да придобият смелостта да говорят открито. Без срама и това дали ще бъдат отхвърлени. Истината е, че голямата си част, да не кажа цялата стигма се шири именно заради нас – мълчащите. Колкото повече се крием стигмата става по-осезаема. Не е въпрос един, двама или трима да дадат гласност, а всеки преминаващ през това. Инак става понятието “една птичка пролет не прави”.

Затова нека говорим. Нека докажем, че сме хора като всички останали – с мечти, радости и носещи както любов, така и болка в сърцата си.

Книгата се радва на възторжени отзиви. Те дават ли мотивация?

Мотивация ми носи всеки отзив, всеки коментар и подкрепата от хора, които без диагнози, без да са специалисти по психично здраве разбират проблемите ни и адмирират цялото начинание и усилия.
Благодарна съм за откритите хора, които отделиха от времето си да споделят мнение, да прочетат книгата. Това е изключително важно, търсейки гласност на психичните проблеми и приемственост.

Виждаш ли добри примери, що се касае темата за психичното здраве? Говорят ли хората по-открито за душевното си състояние?

Виждам много добри примери. С мен се свързаха много хора, които споделиха както личните си душевни терзания, така и съвет за техни близки, борещи се с този вид здравословни проблеми. Едни на други, пациентите можем да сме си много полезни, защото знаем през какво преминава другият. Споделяне на опит или просто някой да те изслуша с разбиране. А това е ключово. Специалистите са задължителни тук, но да разговаряш с някого, който е минал по този път – това е безценно.

Сподели няколко думи за продължението, което подготвяш.

Споделям труда си като продължение на “Отвъд завесата”, с книгата “Отсам завесата. Когато лабиринтът цъфти”. Тук фокусът е да не пребиваваме повече “Отвъд завесата”, защото “Отсам завесата” сме честни и не обвиняващи. Това е книга за живота “след”. След диагнозата, след болницата. Тази книга е за новото общество, което градим ние – отритнатите. Общество от хора “като мен”, в което си приет, разбран и чут.
“Отсам завесата” не е продължение, а завръщане. Ако първата книга бе пътешествие през лабиринта, то тази е за живота, когато вече си излезнал от него, но отеква в съзнанието

Научете повече за „Отвъд завесата. Пътешествие през лабиринта на моя ум“ тук