Аника Крумова – Звезда

Аника Крумова

Издателство „Отвъд кориците“ продължава да представя наградените в националения ученически конкурс „Сърцепения“. 15-годишната Аника Крумова спечели поощрение с творбата си „Звезда“. 

Казвам се Аника, на 15 години съм и пиша откакто се помня. На 10 години написах първата си “книга“, а после и втора, и трета. Не издадох никоя от тях, но всяка се запечата в сърцето ми.

Миналата година спечелих специална награда на “Център за подкрепа на личностно развитие – Стара Загора“ в деветия национален литературен конкурс “Писма до себе си“. Това беше първият път, в който усетих чувството да се гордееш с това, което правиш.

Произведението ми този път обаче е по-различно. “Звезда“ написах през 2024 година и това е най-личната ми творба. Показва чувства, които се страхувам да изразя на глас, а дори и пред себе си. Но в началото на 2026 г. си обещах, че тази година ще бъде запомняща се. Надграждаща. Поучителна.

Ето защо ви изпращам част от себе си.

„Звезда“

На небето блестят милиони звезди.
Една обаче за мене блести.
Тя сякаш на мен се усмихва,
сутрин я няма, но вечер се вижда.

Вечер, когато всичко е тихо.
Никой няма…само тя ми остава.
И грее ли, грее, душата ми сгрява,
след нея само топлина ми остава.

Тече ли времето, питаш ли как?
Кога от прегръдката твоя, само блясък остана?
И на блясъка се радвам, щом е точно твоя,
и го виждам, и усещам, и благодаря ти, че го даваш.

Далече си, ала в душата гориш.
И не гаснеш, и…болиш.
Ала и болката обикнах, нали е от тебе,
каквото ми даваш, всичко ще взема.

Тръгна си рано, дума не каза,
ала аз ти простих, даже отдавна.
От теб го научих, бързо прощавам,
а любовта си лесно раздава.

Очите си също, от тебе съм взела,
блестят като твоите, пълни с надежда.
Спряха да те чакат, само се надяват
покой да си намерил и с любов да си обгърнат.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *