Ивалин Николов е роден през 1994 г. Дебютира като поет през 2023 г. с книгата „Стихотворения от безкрая“ (ИК „Многоточие“). Публикувал е в сайта на издателство „ИниИно“, участвал е в литературния салон на клуб „Журналист“. В момента Ивалин работи по следващата си поетична книга. Представяме на Вашето внимание шест негови стихотворения.

***

Змията още се влачи по земята,
но никоя жена
не прилича на Ева.

Имитирам самодостатъчност

На никого вече не говоря за Бог.
Нито за бивши любовници,
които разпънаха
самотата ми на кръст.

Просто пия кафе с приятели.
Изстисквам душите им в чашата,
вместо сметана.

Толкова мъртви гълъби ме посрещат.
Изпраща ме вятърът,
който отнася перата им.

Заглеждам момичета –
търся празен поглед, в който
да се настаня поне за нощ.

Бяло перце прелита
пред очите ми.
Поредният спомен за бившата.

Пред входа срещам самотата си
с гвоздеите
и трънения венец.
Пита ме защо съм я изоставил.

Мълча и влизам,
където всички разпнати самоти
вечерят заедно.

Една от тях взе въжето
и излезе.

***

Отварям матрьошката,
в нея – скелет.
Цяла вечност го е криела в себе си.
А безмълвно гледа
към леглото,
отрупано с играчки.

Пея ѝ приспивна песничка. Обръщам очи
пред лицето ѝ.

И двамата полудяваме..

***

Дойде вечерта – жестока
като пазител.

Няма от какво да ме пазиш
ѝ казах.

И двамата избрахме
да се скрием
от себе си.

Свещник

Не мога да различа коя свещица
съдържа молитва, и коя – не!

Когато влязох вътре
видях дете да поставя свещ
в жертвеника,
а майка му я нямаше.

***

(На Йоана Георгиева)

Навсякъде – космос.
И само ние двамата
се разхождаме
сред всички,
които отричат тъмнината си.

Завинаги свършва след ъгъла.
След това започва небитието.

Нищото не се усмихва.
Не благославя.
не трепери.

То едва ли се вълнува толкова от нас,
колкото ние – един от друг.

Качи се на гърба ми.
Ще те нося на конче
преди големия скок.

Когато ни види –
небитието
навярно ще се изуми.

И ще стъпваме по него
като по чудо.