София Милева е добре познато име на поетичния хоризонт. Награждавана е в десетки конкурси и е включвана в поредицата „Сегашни български поети“. Нейната пета книга „Лека телесна повреда“ (изд. „Отвъд кориците“) показва всевъзможни измерения на любовта и впечатлява с емоционалност и искреност. София Милева даде интервю за своята най-нова книга.

Кои са измеренията на любовта, които разглеждаш в „Лека телесна повреда“?

Любовта като раждане и любовта като пълно разпадане. Любовта като тръгване и любовта като оставане. Любовта като чиста проба похот и любовта като дом и вечност. Аз съм във всички възможни измерения. Ще прочетеш, както за любовта на монаха, така и за любовта на насилника. Онзи, който идва и те реже на парчета, без да използва никакво оръжие. Има много видове любов в тази книга.

Все още ли смяташ, че любовта ще спаси света или става все по-трудно тя да е „господар на човешкото сърце“?

Убедена съм. Но хората трябва да разберат, че любовта е нещо, което трябва да се поддържа и за което трябва да работиш. Един приятел казва, че се учи да обича всеки ден. Че всеки ден инвестира по нещо в своята любов. И той е много прав. Хората погрешно смятат, че любовта е „онова“ във филмите. Блудкаво и розово. И просто така си стоите розови до към 90. Да се запази една любов не е лесно. Искат се много грижи, а на повечето влюбени „не им се занимава“. Да обичаш, когато те носят на ръце и се излежаваш по островите, не е трудно. Трудно е да опазиш всичко чисто и красиво, когато времената станат тежки. Смятам, че доста хора ще изгубят тази битка.

Липсата на любов е един от плановете в книгата. Липсата по-силна ли е от влюбването, или двете понякога са свързани?

Липсата е по-силна, защото тогава, когато човек е наранен, целият му свят е съсредоточен в тази болка. И му изглежда почти невъзможно да се събере. Влюбването е нещо много сладко, но повърхностно, на което се наслаждаваш известно време и после забравяш.

Любовната тема е част и от предишни твои книги. Как са се развили идеите ти през годините?

Преди сякаш акцентирах точно върху влюбването. В последната ми книга се опитвам да опиша различни видове любов. Красивата любов, която не ти се иска да пуснеш. Онази, която несъмнено ще си тръгне. Любовта, която няма как и да докоснеш… Сега гледам по-дълбоко на нещата. Особено откакто имам и дете. Дори бих казала, че вече почти не се асоциирам с тези книги, защото открих човек, който си струва да надграждам.

Разкажи повече за трите раздела в „Лека телесна повреда“, както и за снимките, които ги съпътстват.

Идеята за „Лека телесна повреда“ дойде от случая в Стара Загора, който буквално разтресе държавата. Да успокоя моите роднини – никой не ме бие и няма проблем в Перник (смях)

Много страдах от репортажите на журналисти като Цанов. И въпросът, който пръв изплува в главата ми, беше „А когато си отива някой, каква повреда е?“ Представяш ли си, едно младо и красиво момиче отваря вратата на своя любим, той разрязва цялото й тяло, а после си тръгва. Раните ми ще заздравеят… А как да те осъдя за това, че ме оставяш?

И трите раздела описват мъжа, който трябва да си тръгне, за да остане все пак по някакъв начин.

Снимките са на Дмитрий Марсов. Мой скъп приятел от Молдова, който много обичам.

Освен дълбочината на чувствата, прави впечатление, че книгата е изцяло в класическо стихосложение. По какъв начин тази стилистика допълва емоцията?

Не вярвам в силата на свободния стих. Нямам нищо против този тип поезия, но не е моята чаша чай. Когато говориш за любов, е хубаво да се изразяваш както трябва.

С какво те привлече издателство „Отвъд кориците“ като дом за „Лека телесна повреда“?

Денис Олегов ми е любим поет. Освен че знае какво прави, по-добре от повечето хора в България, той е супер талантлив, изключително умен и много добър човек. Има много качества, с които ме респектира и винаги съм искала да работя с него.

Има ли шанс некомерсиалната поезия да достигне до хората, или това зависи от фактори, различни от литературния талант?

Некомерсиалната поезия ще достигне до тесен кръг от хора. Само тези, които са обременени с много знания.

Как си представяш своя читател?

Не е нужно да си го представям, аз ги знам поименно (смях)

Представям си го като Проф. Валери Стефанов, който поиска моя книга преди време и това е едно от нещата, с които се гордея най-много.

И за финал: кои са трите думи, които най-точно описват творчеството ти?

Мъдро, дълбоко и цинично.