Нели Лишковска за „Оправдаиие за съществуване“ от Денис Олегов

Латинският израз Amor Hominis може да бъде преведен като „любовният човек”, но и като ”любовта на човека”, и като „човекът и любовта”. Стихотворенията на Денис Олегов представляват симбиоза между две същности, сами по себе си много ценни. От една страна, любовта и живота като еманация на вечното, непреходното, на безсмъртното духовно начало. А от друга, човекът – като конкретна проява на тази идея, и едновременно с това тленно, ограничено и смъртно създание.

Всяка творба е инспирирана от различен тип мисловна нагласа. Понякога това е конкретно чувство, което преминава в определена идея и което мисълта трансформира в текст. Но може да бъде и рационално явление или научен факт, който е представен с противоположен знак и съответно се ситуира на друго семантично ниво и звучи с друга конотация.

“Ще търся в паметта на преживяното
света отвъд смъртта на огледалото.“
(„Стадий на огледалото“)

Ядрото на тази поезия е именно духовният център, от който започва всичко

Но и в който приключва всичко. Смисълът на тези интелектуални и емоционални търсения е в съединението. Обединението на силите, енергията и целия живот в една ментална монада. За автора всеки човек е малка вселена. Или всяка една вселена може да бъде открита в отделния човек, където е закодирана в умален мащаб безкрайността на всемира. Поезията на Денис Олегов представлява каталог на
човешките емоционални състояния и духовни процеси.Тя разкрива механизмите, по които еволюират душите.

“Когато порасна
ще бъда съвсем обикновен
и няма да съм съществувал”
(„Предопределеност“)

В стиховете му се срещат видимото и вечното; противопоставят се едно на друго; сблъскват се, разпокъсват се взаимно, дори се унищожават. Но и съжителстват заедно; приласкават се и се извисяват над тленното, за да покажат, че нищо на този свят не е такова, каквото изглежда.

…Измама е, към което се стремим,
но прах ли е каквото е живяно?…
(„Кръговрат на сиротата“)

Поезия за красивото и грозното, за любовта и омразата, за смъртта и живота като изначално в-чувстване и преживяване.

Докосването до този поетичен свят е ту топло и ласкаво, ту студено и стряскащо, но при всички случаи – читателят не може да остане равнодушен и безучастен.

…защото е време за тръгване
далеч от морето на мъртвите…
(„Далеч от морето на мъртвите“)

Всяка творба сякаш е композирана на ръба между видимия и невидимия свят, а в някои случаи без колебание прекрачва тази граница. Стъпва Отвъд и започва да съществува, дa пулсира в двете точки едновременно.

Сред основните теми, наред с любовта и смъртта, които вълнуват автора, се нарежда и още една – множествеността на световете в и около нас. А най-важният въпрос е дали и доколко пространството, което обитаваме, е реално. Може би всичко е само някаква илюзия, игра на съзнанието? Творчеството на Денис Олегов не дава категорични присъди или самоцелни отговори. Като всяка истинска дарба, то само озарява посоката. Осветява пътя – онзи магичен и тайнствен път, който всеки един от нас трябва да извърви сам.

Резенцията „Amor Hominis“ е публикувана като предговор към „Оправдание за съществуване“