Йотор Амер е коректор в „Отвъд кориците“ от няколко месеца. Той беше част от екипа на най-новото ни произведение – „Една хромозома в повече“ от Димитър Петров Регин и усилено работи по следващите ни проекти. Стиховете на Йотор съчетават традиционни теми, житейска мъдрост и ведър поглед към живота дори при описването на важни проблеми.

Мария на Гърцията (болеро и тих диптих)

1

Аз гльодах онзи филм по битивито.
На Гърция с туристите-свалячи.
Сценарият заченат е ин витро
и няма за какво да се разплачеш.

На Гърция работех нявга тъжко
и кръста даже резко си сломих.
Мъкър да знам, че не е много мъжко,
за туй да хоротувам ази в стих.

Та елинката беше симпатична,
макар и не Елена от „Антик“.
Но друга по-омайваща ме личност
плени ме в някакъв си полумиг.

Та там игра самата тя – Мария
Аданес от испанский сериал.
Разкърши си снагичката; не крия,
разтърси ме, дори да съм разбрал,

че няма да е главна героиня.
Блести обаче, толкова е шик,
че кръстът ми, чувствувам, ще премине.
Ще бъда пъргав като овцебик.

Ще бъда като оня свако от Чикаго,
и той бе от Мария съблазнен
и гльодаше сърцето благо, благо,
от мъжка сила беше заразен.

Финалът беше „не на мене тия“ –
гъркинята с шофьора се забърса…
Добре че са нозете ти, Мария,
и тъничката роля, че и кръстът.

Та филмът вече струва ми се смислен
и сладък като чудно блаженствО.
Цветята си с мерак ще ашлайдисам,
щом йоще виждам цветно тържество.

Та веке и душата тържествува
и Гърция дори добива чест.
О, грасиас, Мария, че лекуваш
дори Йотор и кръста му злочест.

2

На Гърция ми беше много криво.
На Гърция дори не се живее.
Аз носех тухли, камъните милвах,
храната бе на вкус като желе.

Гърба си счупих, плащах операции,
не вдявах даже дума от това,
а шефът не плати една гаранция,
не бях премъкнал нужния товар.

Но даже и в най-тъжната чужбина
намира се за болките ми цяр.
Мария – дъхавата метличина,
порасла под испанския чинар.

Ах, как проблясва южната съседка,
щом снимаш се по рокличка едва
и аз забравям старата си сметка,
контузен върху гръцката трева.

Ти пита го Делфийския оракул
отива ли ти твоя минижуп.
Оракулът в омаята затрака,
лелеещ да те зяпа контражур.

И аз изричам: всичко ти отива!
Шармантна като гледка след дъжда.
И Гърция със тебе е красива,
и гърците съвсем не ще тъжат.

Аз помня онзи миг…

Аз помня онзи миг, когато ме целуна
зад масата за кифли в столовата,
Омекнаха ми коленете, а краката
трепереха. Под светлината лунна
разхождахме се само по престилки
и чувствувах се силен и достоен.
Брояхме с теб от нула чак до сто,
и ядохме бонбони, ядки, „Милки“.
И ти се смееше на моите чепици,
и аз се смеех на твоя бял сукман.
Обичах те оттук до остров Ман,
но ти замина като волна птица.
Ела в съня ми, мила, и кажи ми,
че искаш своя верен, благ Йотор.
Ще припна над домашния стобор,
ще припна над тегобите от рими.

Френски джаз

Обичам те, когато листопадаш,
моя дъхава и многодъждна.
Водата на морето ти ще даваш,
и весела, и даже много тъжна.

Когато вкусвам вино под асмата,
ти лятната градина си за мен.
Бъдѝ ти от сърцето ми богата,
година, две и даже всеки ден.

Ах, искам да прекарам младините
в солената прегръдка на море.
О, Женя, нека да сме пак честити,
далеч да сме от тежкия ярем. 

Изсмуквам те от пръстите си морни –
за мене си смокиня и чинар.
Отпивам те от изворите горни,
като прекрасен, дивен морски дар.

Светлик е семафорът за сърцето
дори в самотната ми мараня. 
Ти, Женя, си богиня на морето,
като единствен, сетен фар е тя.

Ох, дланите ти – моя крепост вечна,
в която аз ще бъда задомен.
В очите ти е мисълта ми речна
и късче хляб за моя сладък ден.

Дочувам френски джаз. И ще поплача.
Къде се носи твоят перлен глас?
Ах, как копнея да те гушна в здрача,
ах, мръзна в ледената зима аз.

О, Боже, аз съм влюбен чак до дъно,
за тебе аз на всичко съм готов.
Тъй двама като ангели отвъдни
се раждаме за вечната любов.

Любовните мисли на един Йотор

Днес двора премитам, обора си чистя,
закуската хапнах със топъл бульон…
Та ази отдавна седя и си мисля
за твоето хубаво долно бельо.

Врабчета кълват си, а гарванът грачи
идея за думи с ер малък и о,
обаче в ума ми идея изскача
за твоето хубаво долно бельо.

Овцете на паша днес бяха отлични,
отидох да купя в аптеката йод.
А ти ми шепни тъй душевно и лично
за твоето хубаво долно бельо.

И нека да легнем, любима, така че,
косите ти тъмни да галя с перо.
Но нека оставим на нощното шкафче
твоето хубаво долно бельо.