Димитър Петров Регин представа пет вечни детски книги.

Установих, че пиша статия и за себе си. Защото всеки един от нас, малко или много, пази детето вътре в него. Все още се вълнуваме от приключенията на Пинокио, Хъкълбери Фин и Карлсон. В тази статия реших да ви запозная с пет литературни произведения, които според мен са безсмъртни.

Едмондо де Амичис – „Сърце“

В тази, изпълнена с приятелства история, се откроява нещо отдавна забравено, особено в днешно време. Това са едни архаични думички с голямо значение – чест, дълг, достойнство. Малките герои в тази книга са бедни, но с изключително големи сърца. Всеки от тях е различен характер – има буйни, има смирени, има изплашени, има смели момичета и момчета. Обединява ги приятелството и това, че безкористно си помагат, което е много важно, особено в трудни времена. Книгата е много тъжна, защото описва времена на недоимък и тежък живот, но уроците от нея още кънтят в главата ми и ми напомнят най-важното. Бъди добър.

Ено Роуд – „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“

Историята започва с три необикновени човечета, които случайно се срещат пред едно павилионче за сладолед. Наглед различни, те създават едно вълшебно приятелство, което ги превежда през куп приключения с малкия ван на Маншон. Маншон е свенлив и тих и има страх от общуване. Полуобувка е шумен и с малко по-голямо самочувствие, но с афинитет към приключенията. А Мъхеста брада е любител на природата и тихия живот извън града. Общото между тримата приятели е добротата. Те искат да живеят в мир с всички и да помагат, когато някой изпадне в беда. Разбира се, случват се доста комични случки, някои от тях доста напрегнати, като преследването с котките, но най-накрая приятелите успяват да наредят нещата. Хубавото при тях е, че всеки от тримата допринася и променя към по-добро света на другите двама приятели.

 Астрид Линдгрен – „Емил от Льонеберя“

Не крия, че тази книга е голяма моя слабост. Образите са развити до съвършенство и човек направо се пренася в стопанство Катхулт, на Антон и Алма Свенсон, в което живееха още техните дечица Емил и Ида, прислужницата Лина и ратаят Алфред. Разбира се и старата Кроса Мая, която идваше да помага. На пръв поглед в книгата се разказва за пакостите на Емил и за неговите отношения със семейството. Но всъщност се обрисува животът в Швеция в началото на миналия век, през очите на едно палаво, но смело момче, което е с добро сърце.

Баща му, Антон, е описан като изключително сериозен мъж, който много често изпада в смешни ситуации заради Емил. Той е много интересен образ, които след години видях в един сериал по начина, по които си го представях като дете. Представата ми за Антон Свенсон точно се припокрива с Базил Фолти от сериала „Фолти Тауърс“ , изигран от гениалния Джон Клийз. В книгата има едно приятелство, което е като обич. То е между Емил и Алфред. Едно от най-красивите неща написани в книга е, как Емил спасява живота на Алфред, когато той е болен. Покъртителен момент. Има един герой в книгата, който е някак в страни, но за мен е много важен. Това е малката Ида, сестричката на Емил. Тя е останала в моето съзнание, като единица за доброта.

Максим Асенов – „Победителите на страха“

Бих искал да обърна внимание и на един детско-юношески роман. Това всъщност е трилогия, „Победителите на страха“, но авторът му, Максим Асенов, си отива трагично и трилогията остава недовършена. Двете части, които виждат бял свят, са „Фаталната запетая“, която е екранизирана, и „Бомба със закъснител“. Четох тези две части, когато бях на 12 години и все още си спомням почти всичко. В книгите доста добре е обяснено, че човек има силни и слаби страни, че винаги води борба вътре в себе си. Има приятелство. Има предателство. Има любов. Героите израстват пред очите ни, калени от живота. Няма добро и лошо. Тази книга е за протегнатата ръка. За обичта и последствията от нея. Но най-вече, за смелостта да отстояваш себе си. За влиянието на родителите и за пропастта на поколенията. И за Венци…

Астрид Линдгрен – „Роня, дъщерята на разбойника“

В тази книга, типично за Астрид Линдгрен, много добре е застъпена темата за обичта. На родител към детето си, на младо сърце към друго, но интересното тук е, че действието се развива в отминали измислени времена и са включени доста герои от скандинавската митология, като диви витри, тролове, джуджета… Иначе книгата е за разбойници. За безумно смелата, свободна и обичаща „разбойническа щерка“ Роня, за любовта ѝ към червенокосия враг Бирк, за огромния, страшен, на добродушен разбойнически главатар Матис, за любящата майка Ловис, за Бурка и за Дяволското гърло. И за това, че трябва да си смел, за да си свободен.

Затова в този ден ви пожелавам : Запазете детето в себе си, бъдете смели и свободни.

Вижте и кои са най-изтърканите рими в българската поезия.