Статията на Георги Славов от януари 2018 г. е най-четеният материал в историята на нашия сайт. Припомняме Ви неговия текст и ще очакваме продължение.

Въпреки че белият и свободният стих са превзели литературния хоризонт, все още има смели капитани, които потъват с кораба на римите. Има, разбира се, и юнги, които просто не умеят да боравят с римите и често търсят вдъхновение от онлайн нагаждачки на думи като Римичка.ком и прочие. Това, че са изтъркани не значи, че не трябва да се използват. Авторите трябва да се самопровокират да намират други символи и методи за изразяването им. Напомняме, че минималното изискване за рима е да съвпадат една гласна и една съгласна. Това е. Ето 10-те най-изтъркани рими според редакцията на “Отвъд кориците”.

1. ден – мен

Най-сме алергични към точно този словоблудски метод. Дори когато е красиво употребен, клишираността му поглъща ценността му. Сещам се за един гениален пример за правилна употреба в припева на Ледове от Нова Генерация. Точно тази рима прави препратки към хилядолетното творчество на Буги Барабата, което за поет, аджеба, не е добре. По-добри варианти са заледен, омърсен и прочие наречия.

2. Мрак – пак

Неповторимата винаги повтаряща се рима от всяка тинейджърска поезия. Разбира се, носи своя чар, но по-добре да го носи някъде другаде, не в поезията. Прекалено е изтъркана, за да не бъде натрапчива.

3. Аз-вас-нас

Римуването на тези местоимения създава прекалено затворена атмосфера. Освен това често ни затваря в Аз-ти парадигмата, да цитирам Денис Олегов. Обичайното деление „нас-вас“ пък ограничава мирогледа в два полюса, които също като типизираните герои в прозата не изненадва читателя и той остава с чувството, че вече е чел това някъде другаде.

4. дни – мечти – ти

Носталгичността и наивността на тези двойки или тройки думи е показателна, по-често в женската поезия. Като цяло рими, завършващи на –и и прочие понякога също са прекалено очаквани. Не лоши, но очаквани.

5. Сам – знам -там

Знаем, че, за да си знаещ трябва да си сам, но все пак нека не го пренасяме в дебрите на поезията. Или ако го пренасяме да е оригинално и философски, ако може. А понятието там е вътрешнотекстово и е лично авторско.

6. Див – щастлив – сив

Див препраща към първичното начало и мъжката нощ, щастлив препраща към незапомненото щастие и повторното му търсене, а сив е монотонното ежедневие.

7. Забравено – оставено

Когато за първи път поетът употреби тази рима, той мисли, че е открил топлата вода. Да, ама не. Годините минават, поетите просто оцеляват.

8. Светлина – тишина – тъмнина

Завършващите на –ина съществителни в повечето случай, колкото и  да  са красиви като пролетно цвете, са очаквани. Тук говорим за римуване на тези думи една с друга, разбира се. Любимите думи на символисти като Дебелянов и най-вече Лилиев.

9. дете – сърце

Детето с умрялото сърце сякаш е първото изразяване на всеки поет, жертвал и изгубил неща в живота, търсещ ги сега в поезията. Това не значи обаче години наред да се връщаме към тази емоция по един и същ начин с риска сами да се повторим с някое предно стихотворение от гимназиалните тетрадки. Чувството може да остане същото с времето, но мирогледът се променя, следователно и думите, които подбираме.

10. момиче – обичам

Поп римите не са желани в поезията, защото ако са използвани не както трябва, дори биха отблъснали читателя. Признавам си обаче, че момиче-обичам римата съдържа неподправено чувство на споделена детска любов.

Дано всекиму. Честита Нова Година от екипа на “Отвъд кориците”.

Вижте и нашия конкурсен бюлетин