Николай Стоев е един от авторите, които ще представят свои стихове в „Денят след есента“ в Prison Bound на 27 октомври. Ето какво ни сподели Николай преди събитието.

Какъв е денят след есента?

Ферментирал. Ден след есента няма, остава само някаква утайка на дъното, вероятно е синя, сигурно сладнее като мушмоли.

Какво е чувството да представиш творбите си на живо?

Представи си как си показваш синините на някого и той ги аплодира. Поезията е много тънка утеха, слаботелесна е, макар и желязна. Плаши се лесно.

Защо красотата/нежността е централен мотив в стиховете ти?

Хората имаме нужда от едни крехки и чупливи неща, под които да се скрием. Както когато пием чай. Строя си фини, стъклени убежища от утеха, а отгоре вали живак. Но е яко да виждаш как вали.

Красотата ще спаси ли света?

Облаците чупят ли се, когато им натежи небето?

Разкажи малко за книгата, по която работиш в момента?

Сам не я разбирам тая книга. Нещо в нея е за светулките и за гниещите вишни, за ръждата, която се лющи и от нея се роят звезди, за ирисите, перуниките и зениците, които прецъфтяват, за киселото вино и лятото, за обраслите железопътни гари. Не знам къде е разликата. Вътре има две ферментации. Не можах да измисля третата.

По какво се отличава писането на стихове и разкази при теб?

Не знам, очите ми не са достатъчно дълги като на охлювите, че да мога да се погледна отстрани. Знам само, че ми пука.

Какво да очакваме от Николай Стоев на 27 октомври?

Нещо свито и с тънък шлифер. Ако хлъцна, може някой да донесе топла вода.