Шенол Шакировски е роден през 1929 г. Работи над 40 години като учител в различни села в България, в които преобладава смесено население. Първите му литературни опити са от началото на 50-те години, като са публикувани предимно в различни ведомствени издания. Успява да се отдаде на активна литературна дейност чак след края на социализма в България. Издал е дадаистичната стихосбирка “Кафени очи” (2004) в малък тираж. След разочарованието си от литературния живот в България емигрира в Австралия при внуците си. Към края на живота си публикува хумористични творби с псевдоним “Нероден Поетко” в интернет.
Занимава се с градинарство и много обича домашни любимци – има котка, две кучета и две морски свинчета. Любими негови автори са класиците Шекспир, Борис Христов, Рембо, Усин Керим, Жеко Христов, обича и турска лирична литература. Има интерес към историята – следи политическите събития през целия си живот.
Умира на 3 декември 2023 г.
През 2025 г. по инициатива на внуците на Шакировски и неговия ученик Йотор Амер започва дигитализацията на архива на поета. Сборник с подбрани стихове ще бъде публикуван в „Отвъд кориците“ в края на 2026 г. под заглавието „89 градуса“.
***
Дали в живота ще остана чист,
предал и днес урока скучноват?
Прочитам дните лист по лист
богат със сивия им цвят.
О, скука, ти си време пропиляно!
В ума си нищо не побирам.
Предадох се, и твърде рано
скръбта в душата ми извира.
И няма да пропее птичка
над ниска бащина лоза.
Усещам, че умира всичко
с вятъра на младостта.
16.09.1954 г.
История
Черен прозорец в празната стая
поглъща звука на китара.
С празния поглед вирея в безкрая,
отваряйки раната стара.
Фалшиви акорди на болка позната
разсичат сърцето от камък.
Горчивите чаши на мъчното лято
разказват история странна.
И всеки мълчеше, че има деца,
които растат в тишината.
Говореха всички доволни небца:
„Прекрасно живеят децата“.
От обич и грижа то беше лишено –
едно босоного сираче.
И явно отдавна беше решено
от люлка до гроба да плаче.
В проклетия дом за сираци
то гледаше с кухи очи.
И цялата бъдеща нация
крещеше в лицето: „Мълчи!“
Смехът задушава го. Малка сълза
обагри душата му в сиво.
Тъй болката само детето позна
от ордите страшни и диви.
Децата обаче пораснаха скоро,
сакати за истински чувства.
И в много от своите тъжни истории
живота си рано напускат.
Сирачето искаше само едно –
да чувства за миг любовта.
Така е посечено всичко добро
от вечния нож на смъртта.
25.11.1977 г.
Остарявам
като подметка на ботуш
като вчерашно мляко
като мухлясал хляб
като телевизор “Рубин”
като ризата на дядо
като ръждясал часовник
като спомен за зимата в Трън
като ланшния сняг
като казармена партенка
като вехнещ салкъм
като телеграфната жица
като скъсан чорап
като отсечен чинар
като джоба пробит
като калпак
остарява човек
без гръбнак
2.1.1976 г.
Въпрос на време
чух по Първа програма в “Добро утро”
един английски ансамбъл на име “Депеш Мод”
те казаха че било въпрос на време
въпрос на време да си върна името
въпрос на време да живея нормално
въпрос на време да живея в мир
въпрос на време децата да са нахранени
въпрос на време шестдесетгодишният ми мозък
да си спомни как да забравя
да си спомни как да прощава
да си спомни приятелите ми,
заклещени в миналото.
да си спомни любимата
почиваща сред шипките
да поиска косата ми отново да е черна
и очите – пъстри
днес съм бял
недовиждам как да продължа
недовиждам защо да продължа
недовиждам дали да продължа
ненавиждам да недовиждам
но младостта добива все по-мътен
отенък
детството е точица в небето
родният край е на дъното на язовир
аз съм на дъното на живота
обаче е въпрос на време
някой да изкопае пореден трап
надолу
4.2.1989 г.
***
Върбите плачат. Моля, не плачи.
Дори тъгата ти да трае век.
Вдигни към взора тъжните очи!
Помни, че ти не си дърво,
а си човек.
2001 г.
Още поезия в „Отвъд кориците“
Петър Канев – Енигми. Свръхреалистично календарче
София Милева – Лека телесна повреда
Димитър Петров Регин – Вярата в любовта е безумие